Гърците имат безброй видове сирена от козе, овче и краве мляко; буквално всеки гръцки остров си има собствено сирене.
Кулинарни горещи точки: Атина, Делфи, Солун.
Основни кулинарни техники: печене, скара, пържене, опушване, ферментиране, накисване, мариноване, поширане, задушаване.
Гръцка кухня в миналото
Исторически наратив на гръцката кухня: от ранните начала до съвременността
Гръцката кухня има дълбоки корени, които се простират през хилядолетия. Тя е резултат от влиянията на различни цивилизации и култури, които са преминавали през региона, като всеки е оставял своя отпечатък върху кулинарните традиции на Гърция.
Древност и класическа епоха (преди 146 пр.н.е.)
Гръцката кухня започва да се формира още в ранната древност, когато древните гърци разчитали основно на локално произведени продукти. Типичната диета включвала:
- Зърнени храни: основата на храненето, главно ечемик и пшеница, използвани за хляб и каша.
- Маслини и зехтин: маслината е била свещено дърво, а зехтинът основен мазнинен източник.
- Грозде и вино: винопроизводството и потреблението на вино са били широко разпространени.
- Месо и риба: месото се консумирало рядко, предимно по време на религиозни празници, докато рибата и морските дарове били по-чести.
- Билки и подправки: използвали се различни билки за ароматизиране на ястията.
Древногръцките симпозиуми били социални събития, на които се сервират различни ястия, придружени с вино и философски дискусии. Основни фигури като Хипократ, който вярвал в лечебната сила на храната, и Архестрат, смятан за първият кулинарен писател, играели важна роля в оформянето на ранната гръцка кухня.
Римско и византийско влияние (146 пр.н.е. – 1453 н.е.)
С падането на Гърция под римска власт, гръцката кухня започва да приема влияния от римската гастрономия, включително нови техники за готвене и съставки. Византийската епоха довела до синтез на гръцките и източните (османски и арабски) вкусове, като:
- Пикантни и сладки комбинации: характерни за източните кухни.
- Използване на ядки и сушени плодове: в десерти и основни ястия.
Османски период (1453 – 1821)
През този период, гръцката кухня придобива още повече източни елементи:
- Мезета: малки ястия, сервирани преди основното хранене, включително долмадес (лозови листа с ориз) и баклава (слойни тестени десерти с ядки и мед).
- Йогурт и сирена: като фета и манури, започнали да се използват широко.
- Подправки: като канела, карамфил и кимион навлезли в гръцките ястия.
Модерна епоха (от 1821 до днес)
С установяването на независимата гръцка държава през 19-ти век, гръцката кухня започва да възстановява своята идентичност. Индустриализацията и глобализацията довели до нови кулинарни практики и продукти:
- Оливки и маслиново масло: остават основни продукти.
- Домати, картофи и други нови зеленчуци: внесени от Америка, започнали да се използват масово.
- Мусака и сувлаки: станали емблематични ястия.
- Средиземноморската диета: утвърдила се като здравословен начин на хранене, съсредоточен върху растителни продукти, риба и умерено количество месо.
Значими фигури в историята на гръцката кухня
Архестрат (4-ти век пр.н.е.)
Смятан за първия кулинарен писател, неговата работа "Хидипатия" (Живот на удоволствието) била първото известно кулинарно ръководство, което включвало рецепти и съвети за готвене.
Никос Целемендес (1878-1958)
Един от най-известните гръцки готвачи, чиито книги и рецепти модернизирали традиционната гръцка кухня и я направили достъпна за по-широка аудитория. Неговата "Готварска книга" от 1910 година включвала рецепти, вдъхновени от френската кухня, адаптирани към гръцките традиции.
Елени Паразкеваидис (1900-1993)
Основателка на един от първите известни ресторанти в Гърция, "Паризяно", тя също така написала много кулинарни книги, популяризирайки традиционната гръцка кухня.
Гръцката кухня е резултат на дълъг исторически процес, в който се преплитат влияния от различни култури и цивилизации. Тя е пример за кулинарно богатство и разнообразие, което продължава да се развива и адаптира към новите времена, запазвайки своите автентични корени.